понеделник, 22 април 2013 г.

Да учиш наизуст или...



формулата на българското образование

Замисляте ли ли се какво представлява днес българското образование – некачествени, непълни и морално остарели учебници, демотивирани учители и ученици, зубрене. Кратко. Но в това изречение се съдържа почти пълно описание на българската образователна система в момента. Състояние, до което я доведоха досегашните правителства, след поредица от експерименти. Опитните зайчета се оказаха децата ни. А плодовете на некачественото образование ще берем след няколко години, когато подготвените кадри са избягали в чужбина, а тук са останали от една страна идеалистите, готови да се борят на всяка цена, и посредствените. Всички  жертви на Прехода и сбърканата образователна система.

Всеки ден си задавам въпроса защо. Отговорът идва много лесно от разказите на сина ми и това, и това което виждам, че се случва с неговото образование. Той е все по-демотивиран и от това ме боли. Забелязвам, че още от началното училище, та чак до последния клас в гимназията, е залегнал моделът на наизустяването. Голяма част от учителите изискват именно това и стимулират подобно научаване на уроците. От учениците не се изискват разбиране и разсъждения, а преповтаряне, като развалена грамофонна плоча. Как се предполага, че тези млади хора ще се превърнат в мислещи възрастни; как ще се научат сами да избират, когато образованието не поощрява собствените разсъждения и разбирането, а преповтарянето на нечии чужди думи.

Друг проблем, който всички се правят, че не виждат, са некачествените учебници. Последните няколко кабинета превърнаха децата ни в опитни зайчета като година след година сменяха учебниците. До ден днешен обаче те не са с еднакво съдържание, което поставя децата ни в неравни условия помежду им. Някои са по-подробно списани от други, някои по-достъпни от други. Тук трябва неминуемо да спомена и стила на писане на помагалата и учебниците. Ако целта на съставителите е да отегчат учениците, мисията е изпълнена. Академичният език не е подходящ за учебник за 8-9 клас. А когато детето не разбира написаното, то губи интерес. Назубря колкото да мине контролното и после информацията се изпарява.  А какъв е смисълът от образование, ако знанията, които дава са нетрайни.

Някои ще кажат, че вината е в учителите, а не в учебниците. Не съм съвсем съгласна. Държавата ги докара до такова положение, че заплатите да не им стигат да закупят учебници и помагала на различни издателства, за да могат да подберат най-доброто. Хората, които образоват децата ни, живеят на ръба на мизерията. А някога а се наречеш учител беше гордост. Сега никой не иска да преподава, защото към професията няма уважение дори от собствения им работодател – държавата. Вярно е, че някои от преподавателите не са добри. Спор няма.
Мога да продължа с недостатъците на образователната система. Те са много. Както във всички сфери напоследък, и тук се преплитат интересите на мнозина, кротко сгушени под крилото на властта; необезпокоявани от никого. Парламент след парламент, правителство след правителство, министър след министър, експеримент след експеримент. Тези безкрайни и често абсурдни опити рушат образованието. 

Ето защо децата ни не искат да учат и живеят в България.

ПП: През 7О години на миналия век, Маргарет Тачър, като Министър на образованието на Великобритания е идвала в България, за да черпи опит за българската образователна система – една от най добрите в Европа и света.

Сега къде сме?

Очаквайте утре коментара ми за проблемите на висшето образование

Няма коментари:

Публикуване на коментар