НОВАТА ЗАКОНОДАТЕЛНА ВЛАСТ
И ИМА ЛИ СПРАВЕДЛИВОСТТА ПОЧВА
(А И БЪДЕЩЕ) У НАС?
Днес стартира работата си новият български парламент.
Нов, нов, колко да е нов?
Отново познатите вече лица, вечните депутати, някои в името
на депутатстването мимикрирали в различни партии и течения само и само да са на
жълтите павета.
Нищо ново. Нищо градивно не може
да се очаква. Четири партии – три от които доказали се в съсипване на
България, и четвърта, която много иска
да я заличи от картата на съвременния демократичен свят.
Тези партии формират законодателната власт. Власт, която ще кове
законите, които ние ще изпълняваме искаме или не. Под „ние” имам предвид
аз и другите обикновени като мен граждани на тази държава, които не сме
монополисти, олигарси или част от определени кръгове, защото за тях правилата не
важат. Те винаги намират протекция,
чадър или специални норми, които ги правят изключение от масата „простолюдие”.
Не съм гледала „тържественото” първо заседание на 42-рото
Народно събрание. Пък и какво ново да видиш? Само да се отчаяш още повече, че „старите
муцуни” не само не са израснали като политици, въпреки многото си мандати, а
единствено са станали по-нагли и безочливи, с утвърдено чувство за
несменяемост.
Целият ден бях на работа. Работа, свързана с лутането между
взаимно изключващи се и противоречащи си правни норми, от които не знаеш коя да
избереш. Такава ми е работата. Обаче какъвто и
избор да направиш, все си нарушител, защото винаги има какво да си нарушил.
Въпрос на тълкуване от „правоприлагащите органи” в зависимост от това дали си
от „простолюдието” или от „другите”. За неспециалистите – правоприлагащи органи
са органите, призвани да следят за обществения ред, спазването на закона, гарантиращ справедливост.
Да, ама справедливост няма.
Правото не е справедливост, казват някои, и са прави, защото
законите не са справедливи. Многобройните юридически процедури се напоследък
често се използват като злоупотреба с право -
явление, което Правото осъжда, но законът допуска, особено когато на
правозащитните органи, обвързани от многобройни процедури не им пука за
справедливостта.
Защото правото не било справедливост, а спазване на закона.
Но нали законът се създава в името на справедливостта?
Или поне така трябва да е.
