ТЕРМИНАЛ 2 или мястото, от което излита Бъдещето на България

Летище - София, 21.09.2013 г., терминал 2. Изпратих детето си в чужбина. Огромната част от мен, по-добрата, напусна България. За три, за пет години или завинаги. И аз не знам.Така, както това не знаят и стотиците български майки, изпращащи децата си. Няма да описвам болката от раздялата. Тя и не може да бъде описана. Може само да бъде разбрана от майка, разделила се за дълго с детето си.

Но ме боли, много ме боли. Като майка, чието дете поема собствения си път далеч от нея, но и като една българска майка, чиято държава лишава децата си от бъдеще и перспектива. Така беше преди повече от 20 години и за съжаление така е и днес.

До кога? До кога ще режем от себе си, от плътта си и ще изпращаме децата си далеч за да имат по-добър живот? 

Толкова ли сме неспособни да създадем нормални условия за поколенията си? Или сме толкова алчни или бездушни, че не ни интересува? Иска ми се да вярвам, че не е нито едното, нито другото.

Иска ми се да вярвам, че те ще се върнат, че отиват само да видят света и ще донесат знанията си и опита обратно тук, в родината си. За да я има България.

Иска ми се да вярвам...

 От началото на 2014 година се премахва забраната чужденци да придобиват българска земя.

След 1 януари 2014 година всеки, който желае може да купи част от нашата територия, без ограничения, срещу мизерната цена на която се продава. България се възползва от гратисния период за налагане на мораториум за продажба на земя за чужденци при влизането си в Европейския съюз, но така и не го използва по предназначение. Смисълът беше страната ни да се подготви преди да вдигне бариерите и да освободи  пазара на земя. Трябваше да  прогнозираме последиците от  освободения пазар и да предвидим регулиращите  механизми. Това обаче не се случи. Както много неща у нас...

Практически и сега, при действието на ограниченията, чужденци могат да изкупуват земя. И го правят. Чрез създаване на търговски дружества у нас. По информация от медиите някои дори са изкупили огромни площи, възлизащи на стотици хиляди декари. Говори се дори за милион декара българска земя, собственост на чужди корпорации!

Наблюдава се  свръхконцентрация, но никой не обръща внимание на това.

Проблемът се игнорира, тъй като чужденците  няма да си я вземат и да си я носят в чужбина. И това е така, но само донякъде.

Земята е  ограничен икономически ресурс. Тя не се увеличава, надстроява или пристроява и е само 110 хил. кв. км. Трябва ли да ни е все едно кой ги притежава?

Земята е и основен икономически ресурс. Особено земеделската. Все едно ли е кой притежава ресурса за производство на хляба ни? Да, чужденците няма да си я пренесат, но пренасят печалбите си, реализирани чрез нея. И няма кой да ги спре!

Отпадането на мораториумът е само едната страна на  проблема, защото и сега зад регистрираните в България фирми, изкупуващи земя стоят чужди икономически интереси. Същината на въпроса е какво количество земя може да се притежава от едно лице или от свързани лица, защото това е бомбата, която предстои да гръмне.

Свръхконцентрацията на земя е в основата на зараждащи се и задълбочаващи  се вече проблеми в земеделието, животновъдството, икономиката като цяло.  Предпоставка е за монопол с характеристиките на естествените. От това не печели нито  България, нито българите.

Българската земя е  национално богатство и стратегически ресурс на държавата, който има пряко отношение и към националната сигурност. И това  не трябва да се забравя!

НОВАТА ЗАКОНОДАТЕЛНА ВЛАСТ

И ИМА ЛИ СПРАВЕДЛИВОСТТА ПОЧВА (А И БЪДЕЩЕ) У НАС?

Днес стартира работата си новият български парламент.

Нов, нов, колко да е нов?

Отново познатите вече лица, вечните депутати, някои в името на депутатстването мимикрирали в различни партии и течения само и само да са на жълтите павета.

Нищо ново. Нищо градивно не може да се очаква. Четири партии – три от които доказали се в съсипване на България,  и четвърта, която много иска да я заличи от картата на съвременния демократичен свят.

Тези партии формират  законодателната власт. Власт, която ще кове законите, които ние ще изпълняваме искаме или не. Под „ние” имам предвид аз и другите обикновени като мен граждани на тази държава, които не сме монополисти, олигарси или част от определени кръгове, защото за тях правилата не важат. Те винаги  намират протекция, чадър или специални норми, които ги правят изключение от масата „простолюдие”.

Не съм гледала „тържественото” първо заседание на 42-рото Народно събрание. Пък и какво ново да видиш? Само да се отчаяш още повече, че „старите муцуни” не само не са израснали като политици, въпреки многото си мандати, а единствено са станали по-нагли и безочливи, с утвърдено чувство за несменяемост.

Целият ден бях на работа. Работа, свързана с лутането между взаимно изключващи се и противоречащи си правни норми, от които не знаеш коя да избереш. Такава ми е работата. Обаче какъвто и избор да направиш, все си нарушител, защото винаги има какво да си нарушил. Въпрос на тълкуване от „правоприлагащите органи” в зависимост от това дали си от „простолюдието” или от „другите”. За неспециалистите – правоприлагащи органи са органите, призвани да следят за обществения ред, спазването на  закона, гарантиращ справедливост.

Да, ама справедливост няма.

Правото не е справедливост, казват някои, и са прави, защото законите не са справедливи. Многобройните юридически процедури се напоследък често се използват като злоупотреба с право -  явление, което Правото осъжда, но законът допуска, особено когато на правозащитните органи, обвързани от многобройни процедури не им пука за справедливостта.

Защото правото не било справедливост, а спазване на закона.  

Но нали законът се създава в името на справедливостта? 

Или поне така трябва да е.

Подмененият вот

Фактът, че опитът за манипулация излезе наяве, е стъпка в правилната посока

350 000 фалшиви бюлетини бяха иззети то ГДБОП днес. Ако бяха отишли по предназначение, това би подменило 10% от гласовете на гражданите. Аз съм всичко друго, но не и изненадана, че това се случва тук, днес и сега. Не мога да съм изненадана, не и след предизборния цирк, който спретнаха.  

Преди 2 дни във Фейсбук ме попитаха дали ще има подмяна на вота. Да, съмнявах се. Вече обаче съм сигурна, че опити за манипулации ще има и най-вероятно част от гласовете на българите ще бъдат подменени. 

Това, което ме изненада приятно, е че все пак този проблем получи публичност.

Това е стъпка в правилната посока. 

Тръгнахме по верния път, сега остава да го извървим.

Да избираме мъдро!

На 12 май  България отново е изправена пред важен  избор - кого да поставим зад кормилото на страната. Можем да затворим очи и да гласуваме за познатото зло или да дадем на шанс на онези, които не са допускали грешките на прехода, които идват с чисто съзнание и желание за промяна. 
 

Това сме ние от Коалиция СДС. Когато всички се разделят и предават с единствената цел да запазят ограбеното чрез протекцията на властта, ние, демократи и земеделци се обединяваме, изоставяйки личните си амбиции в името на общото ни бъдеще тук, в България. Защото България е нашата прекрасна родина, която ние можем да  превърнем и в прекрасна държава.

Вярвам, че новите лица, които Коалицията издигна за свои представители на предстоящите парламентарни избори могат да помогнат на България. Убедена съм, че трябва да сложим край на безконечния преход, да изплуваме от кризата. Страната ни има нужда от нови работни места, от благоприятна  среда за развитие на малкия и среден бизнес. Нашите пари и парите от еврофондове трябва да отиват по предназначение, а не в офшорните сметки на олигарсите. Имаме  нужда от независима съдебна система, каквато у нас отдавна не функционира. От полиция, която да ни пази, вместо да подслушва всяко наше действие. Българинът има нужда от работеща демокрация, вместо от диктатура през XXI век.

Абсурдите в нашето управление се множаха през последните две десетилетия. Върху нас експерименти си правиха Виденов, Костов, Царя, Станишев, Доган, Борисов и кой ли още не. Опитваха нашето търпение, играеха си с нас и нашите съдби. Ние работихме, за да могат те да крадат. А те крадоха, приватизираха и днес ние „берем“ плодовете на техните последователни и дългогодишни усилия да разграбят страната; да поставят икономиката и бизнеса на колене.

Сега е наш ред да ги съдим. На 12 май ние ще определяме съдбата си. Всички ние ще направим избора дали да останат  старите муцуни, които от толкова време ни лъжат и ограбват, или ще дадем шанс на нови лица, които не носят негативите на изминалите управления. Защото ние сами ковем съдбата си.

Когато се преборим с поне с част от хилядите проблеми, които чакат решение в България, децата ни ще останат в България или поне ще им дадем причина да се върнат. 

Защото нашите деца са нашето утре!

А утре започва от днес!

Днес отговарям на вашите въпроси

Благодаря Ви за интереса  и за зададените въпроси. 

Опитах се да съм кратка, но изчерпателна в отговорите си. 

Много ме зарадва активността от ваша страна.

Ето и въпросите и отговорите към тях:

Нина Ангелова:Здравей, Снеже! Какви са мерките на коалицията за преодоляване на безработицата и стимулиране на малкия и среден бизнес, които създаваха най-много работни места?

Снежана Сутулова: Трябва да се улеснят ограничат  лицензионните режими (сега те са над 300) и да се опростят административните процеси. Трябва да има диференциация според големината на фирмите и отрасъла. Не може един Едноличен търговец (ЕТ) да се приравнява на Акционерно дружество (АД). Това са проблеми, с които се сблъсквам всеки ден. Недопустимо е, законът в момента поставя пред еднакви условия компания от мащаба на „Лукойл“ и магазинчето за хранителни стоки на село.

 *** *** *** *** ***

ТеодораКирова: Здравейте! Бих искала да Ви попитам как в ситуацията на явно все още съществуващата икономическа криза доходите на българина ще тръгнат нагоре и как ще се справите с младежката безработица? Има ли изобщо начин България да се възроди икономически след като предишните правителства се погрижиха тя да достигне едва ли не дъното в отговор, на което българите излязоха на протести?

Снежана Сутулова: Здравейте, Теодора. Вярвам, че има начин България да се справи със сегашната тежка икономическа ситуация. Дори смятам, че проблемът не е само световната финансова криза. Много грешки се направиха в България. Много правителства се изредиха да крадат и да си правят експерименти на гърба на гражданите. Сега голяма част от българите живеят на ръба на мизерията. Единственият начин това да се промени е да създадем добра среда за развитие на бизнеса с поредица от реформи. Не трябва да спъваме желаещите да развиват бизнес у нас. Трябва да ги стимулираме. Държавата трябва само да задададе рамката и да остави всичко в ръцете на предприемчивите. Да не се допуска диктат на монополите, както направи правителството на ГЕРБ

Решението на проблема с младежката безработица е в образованието и квалификацията, което трябва да са подчинени на потребностите на икономическото развитие на България. Училищата и университетите от една страна трябва да „произвеждат“ качествени кадри. От друга страна е важно образователните институции да работят заедно с бизнеса и да дават по-добра практическа подготовка на  младите. Защото те имат нужда от работа, а бизнесът има нужда от добре подготвени кадри, които в момента не достигат. 

 *** *** *** *** ***

РадославаЙорданова: Здравейте, вярвате ли, че изборите на 12 май ще са честни?

Снежана Сутулова: Имам опасения, че няма да бъдат честни и ще има манипулации на вота. Надявам се обаче паралелното преброяване и наблюдателите, и застъпниците да сведат тези фалшификации до минимум.

 *** *** *** *** ***

Деница Райкова: Здравейте, бих искала да Ви попитам от позицията на адвокат какво смятате, че трябва да се реформира в съдебната ни система, за да заработи тя по-ефективно?

Снежана Сутулова

Проблемите на Съдебната система са същите като тези на обществото ни – корупция, ниска квалификация на работещите в сферата и шуробаджанащина. Едно от решенията на този проблем е да се промени закона и съдиите да имат минимален стаж в съответната област. Освен това би било добре да има изборност – хората да могат да определят съдиите за определени рангове.

 *** *** *** *** ***

Спас Горанов:  Здравейте Снежана. Как ще коментирате въпроса с регламентираното и нерегламентирано подслушване в България?

Снежана Сутулова:

Когато става въпрос за тероризъм, корупция, скрит лобизъм и търговия с влияние, в целия свят се използват СРС. Не може да не се използват технически средства в борбата с организираната престъпност и с корупцията по високите етажи на властта. Всичко това трябва да става по точно определени законови правила. Всяко отклонение би трябвало да се наказва от закона, без разлика дали става въпрос за президент, министър или олигарх. Българите трябва да се чувстват спокойни, че щом живее и работи по правилата, въпроса за подслушването не би трябвало да го притеснява.

 *** *** *** *** ***

Йордан Атанасов: Уважаема Снежана, Каква според Вас трябва да е минималната работна заплата?

Снежана Сутулова:

С този въпрос политиците спекулират като говорят за увеличение на минималната работна заплата двойно, тройно и нагоре. Разбира се предизборно звучи добре. Запитали ли сте се колко души в държавните фирми и учреждения получават минималната работна заплата. Ще се учудите, че са по малко от 50 000 души. Всъщност големия проблем е в частния сектор. Там реалността е съвсем друга. Между 60 и 70% от заетите се „водят т.е. осигуряват” на минимална заплата а остатъка от договореното възнаграждение са плаща от „черната каса”. За да се променят нещата  в България трябва да се въведе почасовото заплащане, което ще замести минималната работна заплата и ще осветли взаимоотношенията работодател-нает.

 *** *** *** *** ***

Ако в следващите дни имате други въпроси към мен, ще съм повече от щастлива да ви отговоря