Лазаровден в Здравец

Хората тук ценят обичаите ги предават на децата си.

Прекрасно пролетно утро. Навсякъде ухае на цъфнали дървета и зелена трева. 

Все още леко сънена, тръгвам към село Здравец,  близо до  Търговище, защото там група млади момичета ще изпълняват обичаите за Лазаровден. 

Пристигаме в селото, а там вече ни чакат пременените лазарки, сладурани на по 10-12 години. Спретнати в народни носии и с върбови венчета на главите и начервени бузки, те приличат на изкарани от народна песен. 

Въпреки че още не съм изпила първото си кафе за деня, се усмихвам до уши. Лазарският обичай започва. Момичетата изпяват няколко народни песни, на които са ги научили техните баби и майки. Изумително е как в това сравнително малко и бедно селце, българщината е още жива. 

Чудя се как в тези тежки времена, в които хората едва изкарват за насъщния, остава време за духовно развитие. Заговарям се с кмета и от дума на дума разбирам, че тази самодейност се развива  в селското читалище. Стана ми любопитно и отидох да видя. Читалището на Здравец  се помещава в една стая, в стара сграда. Тук се събират момичетата и пеят песните си. Самото читалище, както повечето в малките населени места, се издържа от дарения. Но парите за тях не са важни. Всеки прави, каквото може. Един дава плата за носиите, друг ги шие. Един ги учи на обичаите, друг – как да пеят. 

Останах без думи. Възхитена съм, че макар да живеят трудно и с малко средства, хората в Здравец успяват да запазят българския дух и да го предадат на децата си. 

Защото по-страшна от финансовата бедност, е духовната.