Глас за продан

„Купуването и продаването на гласове е престъпление!”

Куха фраза, останала без значение, защото купуване и продаване на гласове има още от началото на Прехода. И това всъщност не вълнува нито купувачите, нито продавачите.

 Проучване на НЦИОМ показва, че 11% от анкетираните биха продали гласа си, като 4,7% биха го направили са абсолютно всеки, който си плати. Общото между тези близо 5% е, че всички са с ниско образование или без такова. Какви още могат да са причините за подобно престъпване на закона? Въпрос, който често си задавам и чийто отговор потърсих с този текст.

Често си мисля кой е виновният и не мога да стоваря отговорността изцяло върху хората. Много от тях живеят на ръба на оцеляването и едни 50 лв. им осигуряват храна за цяла седмица. Бедният човек не вижда разлика между едните олигарси и другите, настанили се удобно в депутатските си кресла през последните 20 години. Все същите лица се хилят от екрана. Макар и от различни политически формации,  действащите политици говорят и изглеждат, сякаш са излети по калъп или са минали „под скалпела на д-р Енчев”. Политиката се е превърнала в рутинна дейност обърната не към хората, а към собствено облагодетелстване. Затова и разрушаването на политическото статукво е толкова наложително.

Липсата на образование и ниската култура са друга причина за продаването на гласове. Необразованият човек може лесно да бъде подведен. Отчайващите статистики сочат, че родното образование все повече изостава, а неграмотността сред българчетата расте.  Още по-страшна е ситуацията в малките населени места, където местният дерибей се разпорежда с гласовете на хората. Ако те не гласуват по неговата воля може да загубят работата си. А това в условията на тежка финансова криза е немислимо, особено на малък пазар на труда.

Най-големият абсурд е, че продаването и купуването на гласове Е престъпление, но не се преследва като такова. Всички знаят, че се случва и го подминават. Самите олигарси вече се чувстват толкова недосегаеми, че си позволяват свободно да говорят за противозаконните си предизборни прояви с неприкрита гордост. И хората спокойно приемат наложилия се модел на покупко-продажба. И за едните и за другите има по нещо – за някои 50 лв., за други – лъскава кола и луксозен живот, осигурени от държавата. Кой както се уреди.

Едно поне е сигурно: ако някога четяхме Бай Ганьо и виждахме в негово лице миналото, сега той е нашето настояще. Ние сме достойни негови наследници.