След
средното идва ред на висше образование, после накъде?
През
последните години изборът на младите
българи е Терминал 1 или терминал 2. България
опустя. Сега и на мен ми предстои да изпратя единственото си дете в чужбина.
Опитах се да го задържа тук, но не успях. Железните му доводи обезоръжиха и
майката, и адвоката в мен. За съжаление знам, че синът ми е прав.
Няма
нищо по-тежко от това да изпратиш детето си в чужбина – само на чуждо, непознато място. Децата ни обаче искат да опитат
късмета си другаде. Виждам го по собствения си син и се примирявам. Може би е по-добре
за него. И ме боли. Боли ме, че не можем да дадем на децата си образованието,
което заслужават и че се налага да ги изпращаме на Запад. Не мога обаче да ги виним,
че искат да учат другаде. Не и след като
знаем състоянието на висшето образование в момента -, модерни специалности,
неприложими у нас, остарели технологии, остаряла база, липса на каквато и да е
практическа насоченост, разминаване с потребностите на бизнеса.
Развитие
в българското висше образование отдавна няма. Технологиите в държавните
университети не са подменени изцяло, ако изобщо някога е започвало обновяване.
Работи се по програми, които не са сменяни в последните 15 – 20 години. А
науката за това време се развива с бързи темпове. Друго, което много ме
притеснява, е липсата на практическа насоченост. Децата ни трябва да четат и
учат теория, но така и не се стига до приложението й. А когато няма практика,
нещата се забравят. А и има ли смисъл да ходиш 4-5 години на лекции, за да
продаваш дрехи в Мола или да учиш чужди
езици, за да работиш в Кол център?!
Защо
въпреки всички очевидни недостатъци, университетите у нас постоянно се множат. Много
висши училища далеч не значат високо качество. В един момент се стига до
абсурда, че местата за кандидат-вишисти са повече от желаещите да постъпят в
университет. Не ме разбирайте погрешно, няма лошо да сме образовани. Важното е
зад тази диплома да има трайни знания. Но има ли смисъл, когато сме свидетели
как не една и две „Калинки“ се наместват по високи административни постове с
купено висше образование. Как да мотивираме децата си да останат тук.
Но ми се иска синът ми да остане да учи в България. Осъзнавам, че няма как
да го накарам, а и не искам. Всеки има право на собствен избор. Срещите с чужди
култури ще обогатят мирогледа му, а образованието му ще го направи
конкурентоспособен на пазара – нашия или чуждия.
И
все пак много ми се иска един ден да се върне. Искам децата ни да си дойдат в
България, за да живеят и работят.
Да
се случи това обаче, трябва много работа от нас – тук и сега.
Няма коментари:
Публикуване на коментар