Журналистиката в България забрави, че трябва да работи за
хората, а не за олигарсите
Вчера беше Деня на свободата на печата! Но България няма много
повод за празнуване...
Страната ни е на 87-мо място в класацията за свободата на пресата
на „Репортери без граници“. България пада със 7 позиции в сравнение с миналата
година. В доклада се отбелязва още, че интернет пространството вече не е място
за свободно практикуване на журналистика. Едва ли има изненадани от това, че
България губи позиции. Всички виждаме какво се случва, всички четем вестници и
гледаме телевизия. Прогерберските настроения се леят от страниците на пресата и от телевизионните репортажи. Все по-рядко могат да се видят
качествени разследвания, а качеството на ежедневниците толкова се влоши през последните 10
години, че почти не се различава от традиционната жълта преса.
Самата аз съм се сблъсквала с подкупни
журналисти в
практиката си. Репортерка беше набедила без каквито и да било
доказателства
фирмата на мой клиент в ефира на една телевизия. Поискахме право на
отговор,
което ни беше отказано. Обърнахме се към СЕМ, който не успя да ни
помогне. За
какви свободни медии говорим, когато засегнатата страна няма право на
отговор? Този случай е само един, а има стотици други всеки ден. И
положението няма да се подобри, докато собствениците на медиите са
неясни, а
властта не прави нищо по въпроса, въпреки постоянните критики, които
отнасяме.
Отново връщане назад. Все едно сме 1980 и медиите са цветно
копие на „Работническо дело“. Идва ред на въпроса кой е виновен. Вината е
споделена. В основата на проблема стоят собствениците на медиите, които
използват вестниците и телевизиите за обслужване на личните си интереси и
разрешаване на персоналните си вражди. Те диктуват на редакторите, които от
своя страна нареждат на журналистите. От друга страна немалко журналисти
обслужват определени кръгове заради чисто лични финансови облаги или
професионално издигане. Или самите репортери предпочитат да следват принципа
„Наведена глава сабя не я сече“?!
Това не е нормално да се случва след 23 години Преход. Не е
нормално да вървим назад. Всяка година падаме все по-надолу в класации,
свързани със свободата на словото и медиите. „Репортери без граници“,
„Трансперънси интернешънъл“, „Фридъм хаус“... Всички те ли бъркат като ни
поставят толкова назад в класацията или наистина има нещо сбъркано?
Няма коментари:
Публикуване на коментар