понеделник, 29 април 2013 г.

Цирк: Сбъркаха нападателите с нападнатите.



Арестуваха жертвите на опита за отвличане, няма и следа от нападателите



Хаосът в държавата продължава. Докато медиите са пълни със скандалите с подслушванията,  днес беше направен поредният опит за покушение над двама  души в София. Маскираните мъже са ги причакали в подземен паркинг. Отвличането не се осъществява, защото единият  от нападнатите стреля със законнопритежаваното си  лично оръжие.

Вместо обаче да тръгнат по дирите на похитителите, полицията арестува нападнатите. Родните милиционери предположили, че добре сложените бизнесмени и охранителите им са престъпниците и бързо-бързо ги закопчали.

В България може и да няма циркови представления целогодишно, но за сметка на това се намира кой да спретне по едно-две от време на време. Ето колко лесно е изведнъж да се превърнеш от жертва в похитител. А междувременно никой няма представа къде са въпросните нападатели или кои са. „Работи се по случая“. Да видим колко време ще им отнеме този път.

Това е поредното отвличане у нас. Питам се какво се случва! Сякаш се върнахме в смутните години в зората на демокрацията, когато изчезването на хора беше нещо нормално. Един ден някой излизаше за работа и просто не се прибираше...никога.  Защо се връщаме назад, вместо да вървим напред и да се развиваме? Явно навлизаме в нов Ренесанс на мутрокрацията, ако изобщо може да се каже, че сме излезли от предишния. Нали уж Цветанов твърдеше, че „родната полиция ни пази“. Или само така се пее в песента на приятеля му Веселин Маринов. В песните е допустимо да се използват метафори и измислени истории.

Аз самата често се сблъсквам с такива абсурдни ситуации. Наскоро мой клиент беше нападнат и пребит до неузнаваемост по поръчка на известен „бизнесмен с дебел врат“. След като го бинтоваха така, че и родната му майка не би го познала, отидохме заедно в полицията, за да пишем  жалба. Въпреки че полицаите видяха в какво състояние е клиентът ми, писаха, че му е нанесена лека телесна повреда. Трябва да те сложат в инвалидна количка до живот ли, за да се признае за тежка телесна повреда? Явно да. Клиентът ми се принуди да си вземе лично оръжие, вероятно ще му трябва и охрана. Защото въпросната мутра се ползва с привилегии както в полицията, така и в прокуратурата. Самата аз понякога се отчайвам от ситуацията. Как да ми се работи, когато на всяка крачка ми спъват работата и когато правото никога не е на страната на жертвите!

Да видим сега колко време ще трябва на копетентните органи да открият нападателите – и на моя клиент, и на жертвите от днес, а може би и на утрешните. 

Или това ще са поредните случаи от стотиците и хилядите, които ще се потулят в мига, в който медиите спрат да говорят за тях.

Няма коментари:

Публикуване на коментар