събота, 20 април 2013 г.

Кошмарът „бюрокрация“




Бюрокрация – дума, при споменаването на която всеки от нас се сепва. Защото се сблъскваме с нея ежедневно. Не е нормално в ХХI век да висиш часове по опашки, за да извадиш един нищо и никакъв документ. Редиш се до безкрай. От едното гише на следващото. И навсякъде все по-начумереният чиновник без грам емпатия към проблемите ти хвърля поглед към часовника си, за да види колко време остава до обедната почивка.

Ежедневно се сблъсквам с всичко това. Бюрокрацията е станала част от работата ми - борба с администрацията, за да си свърша служебните задължения. Всеки ден се срещам с различните й аспекти – общинска, съдебна и прочие. Мога да продължа до безкрай. Един от най-големите ми проблеми е свързан с т.нар. адвокатски сътрудници. Всеки адвокат има право да си назначи такъв, който да го подпомага в работата му. Адвокатският сътрудник получава карта за легитимация за контактите си с администрацията, включително да получава документи, касаещи адвоката, на когото сътрудничи. Многократно на сътрудника се отказва предоставяне на информация и документи, като се изисква лично адвокатът да отиде да ги получи. Подобен проблем имах с Административния съд в София например. В тези случаи се налага аз да тичам от едно място на друго – да троша пари и нерви, заради абсурдите в системата. Интересното е, че това не важи навсякъде. На някои места сътрудниците могат да взимат нужните документи, на други – не. Цяло чудо е да запомниш къде какви са правилата. 

Друго, което винаги ми е създавало много грижи, е работното време на някои от тези административни служби.  Нормално ли е да се работи до 14,00?

Бизнесът има друго болно място – борбата с данъчната администрация.  

През последните години данъчните се използват за разчистване на сметки и унищожаване на компании от малкия и среден бизнес, за да останат на пазара само големите играчи.
Всеки, който поне веднъж се е сблъсквал с тях, знае за какво говоря. Когато дойде време за данъчна инспекция, всяка фирма трябва да занесе 1 кашон документи. Представете си колко хартия е това. И накрая се оказва, че пак не си събрал всичко необходимо. Принуждават хората да търсят личния контакт с данъчния, да го ухажват, защото в него са ножът и хлябът. Мои клиенти са разказвали как някои данъчни търсят допълнителни финансови стимули или изискват да бъдат развеждани от службата за мястото на проверката. И изведнъж хората са длъжни да се включат в тази порочна практика, ако не искат целият им бизнес да бъде сринат.
Цялата тази бюрократична схема от задънени улици и омагьосани кръгове може да откаже всеки да гради собствен бизнес, освен ако не се ползва с протекциите на властта, които до момента струват до 70% от бизнеса на дадена фирма. 

Като добавиш всички дребни и най-често ненужни изисквания, кашата е пълна. Трябва да имаш поне един отделен човек, който целодневно да стои по опашки и да вади излишни документи. Затова и много фирми предпочитат да рискуват да станат част от сивата икономика. За да имат все пак някаква печалба.

Защото в България да си изряден, значи фирмата ти да оцелява на ръба.

Няма коментари:

Публикуване на коментар